Леля Мимикрия
----------------------    

Първо действие, сцена 2   

Изродило се племе  
В мутанти на прехода  
На кой ли му дреме  
Глухи за екота...    

Красива пролетна утрин в китното курортно градче. Иван и Добри подготвят заготовките за новия ден...     

И: - Ей, селски, май ни е време за ново меню. Бунаците съвсем спряха кълват на старото. Имам тре-биен идея, с която ша избийм рибата.  Новото меню ще се казва "Конституция". А на теб делегирам правомощията да го подготвиш и гледай да е Ла-Бомба.  

 (На заден фон звучи песента La Bamba)    

Д: - Я риба, я бира...сол капитан, сол капитан..Капитане, шефе, като начало май не трябва да даваме толкова фира. Ето например листата на руколата свършиха. Дай да духнем пухчетата и от дръжките да пуснем нова салата.    

И: - Страхотно! Кефиш ме баце. Ще я доизмислим, но най-важното е името на салатата. Какво ще кажеш за "Да, Салата!", или "Обединени за демократична салата",  а защо не - "Патриотична Салата"?    

Още преди Добри да успее да отговори един тежък крак гръмко с шут отвори вратата и в средата на кухнята се стовари една огромна торба. Сред вдигналият се прахоляк един дебел женски глас изръмжа:    

- Кво стааа бе Тулупи?     
  Добре че е кака да накупи,    
  На ви брашното за Киш-Лорена!    
  На ви яйцата за огретена!    

И, Д: - Лельо Мимикрия!  

И: - Мими, донесе ли трюфел?    

М: Предлагат само лъжливи     
     и по целия пазар - псета крадливи
     Всичко е кавър, уж е перфе    
     Всъщност е гавра, не ми е сефте...    

Леля Мимикрия - доставчикът на ресторанта, както и леля за всичко бе една отрудена женица с бицепси, като хляб "Добруджа и сила на удара способен да накара влака да спре - леля да пресече.  Дала своя отрицателен демографски прираст на държавата. Или пък може би не съвсем...     

Началото на прехода свари Малин Петрунов като 20 годишен нахъсан младеж, току що отбил военната си служба, зареден с идеология и енергия и готов да се влее в трудовите редици на Народната Република.  Времената бяха други. Образованието и здравеопазването все още ги имаше и бяха безплатни. Територията бе външна граница на онзи особен проект (демонтиран от собствените си ръководители), и като такава индустрията и армията ги имаше и бяха силни. Геополитическата поръчка изискваше стабилна държава.   
Уви...нещата скоро щяха да се променят и на желанието ни за повече социализъм отговорът щеше да бъде обедняване, емиграция, опростачване, мутри, лъжи, престъпност, манипулация, чалга, а в последствие джендъризъм, изродизъм, трансхуманизъм, и всичко това опаковано в сладки приказки за повече права, свобода и демокрация, а всъщност - пълна порнография.    

Началото на 90-те бе пусната в действие националната стратегия „Ран-Ът“. Тогава Малин и всички наивници вярвахме, че случващото се и планът няма да доведат до пълното загиване на българската икономика, вярхвахме, че всичко се случва за доброто на отделния индивид. Не подозирахме ни най-малко, че резултатът щеше да бъде връщане в руините на архаиката, всички социални придобивки - унищожени, нацията  стопена, бедните щяха съвсем да обеднеят, малкото богати - извънземно да забогатеят...    

Малин все така крещеше по площадите: "45 години стигат, Времето е наше! Наше!....", елементарната външно приложена манипулация го буташе в общата еуфория-   "Послеееден вааалс, сбогом любима....,Развод ми даайй, развод ми дааай, и повече не ме търси, вземи панелите, Трабанта, но въздуха ми остави....."  
В тази проста операция дойде и Лукановата зима. Изведнъж се оказа, че в магазините няма хляб, мляко, стоки  от първа необходимост, няма лекарства, няма гориво по бензиностанциите лекарите издаваха купони на новородените, за да им дават мляко в аптеките…Страната бе парализирана от протести.  

Малин все така търпеливо се редеше, а вечерите пред празните институции крещеше. Овца сред глупави овце -> Just another brick in the wall...  

Минаваха години, положението в държавата не само не се подобри, а нещата съвсем отидоха по дяволите. Надеждата все още я имаше в душата на Малин, но зрънцето съмнение взе да расте.  

Въпросите от вътре взеха да напират:     

- Не съм ли аз масовка и статист в чужд сценарий?   
- Не съм ли аз пълнеж в социално-инженерингов проект?  
- Изглежда аз съм просто пешка - вехт хербарий?  
- Употребен и стъпкан, гнусен лош инсект     

Малин не беше глупав и интуицията му му подсказваше, че в тази ситуация ако не си от голямото "Добро утро" за теб има два пътя - да си слуга навън, или да си нископлатен такъв в собствената си родина. Като избрал да пропусне Терминал 2 и да работи до колкото може за себе си и народа си той скоро разбра, че ако има по-лошо от това да си слуга във фирмите на колонизаторите е да си едва връзващ двата края с български началник. Новите родни босове - прости и ароганти същества, съжаляващи единствено, че бащите им не са били досатъчно високо в червената върхушка, за да може в новото време да бъдат горди експлоататори и компрадори. Можеше и да се пробва подлъган да открие собствен бизнес (и да бъде разорен безславно в Дон Кихотова борба с институциите - хиени).О, да, имаше и един пети вариант - да излезе от матрицата, но уви за тази философия и нейното осъществяване още не сме дозрели.     

Дойдоха и мутренските години в средата на 90-те. Тогава започна и не само промяната в съзнанието на Малин, а и промяна в неговото тяло. Лека полека неговите мъжки вторични полови белези започнаха да изчезват. Космите по гърдите и корема му оредяха, широките му някога юнашки рамене се свиха, мускулната маса намаля...... Падението продължи. Хиперинфлацията от началото на 97 г. доведе до второ обедняване на стотици хиляди наши сънародници. След всяка вълна от приватизация следваше и вълна от емиграция.   

Българите намаляха. Малин разбра, че имена като Жельо и Костов са просто върха на айсберга на най-долните крадци и мошеници съществували на тази земя. Може би по-лошо нямаше как да стане.     

Не само, че можеше, но и стана. Масата идиоти екзалтирано подкрепиха негово нищожество Мадридският лакей, който за 800 дни действително си поприбра наследството от другият откровен българомразец - баща му. И остави страната в абсолютен хаос. Малин взе да губи надежда. От някогашната черна брада не бе останал и косъм на лицето му, адамовата му ябълка сякаш изчезна, взе да усеща странно напрежение в областта на гърдите.     

Минаха се още няколко години. Манипулацията цар, беше сменена с проекта Тройна коалиция. Още не осъзнавахме напълно какво ни се случва и какво ни очаква. Малин все така се тртдеше упорито със зрънце вяра в утрешния ден. Съселяните му взеха да го отбягват. Някои го наричаха "То", други го бъзикаха да ходи в Тайланд на гурбет. Самият той започна да се чуди какво е точно.

Пиронът в ковчега на държавата, както и болезненото откровение дойдоха ръка за ръка.
Надали някога в хилядолетната история на човечеството, както и в 13-вековната ни история са се раждали по-нагли, по-нахални, по-престъпни, по-продажни, по-безпардонни, по-лъжливи, по-арогантни, по-безскрупулни, по-продажни типове от нещото наречено министър-предсетател и неговата шайка от 2009 г. насам. Сравнението с любимият на всички плодов зеленчук е просто обида за всичките му полезни качества /на плодовия зеленчук./. Стана ясно, че този проект е изгоден за евро-атлантическите лицемерни мизантропи. Самият плодов зеленчук не веднъж благодари сърдечно на своите спонсори - Фондациите Ханс Зайдел и Конрад Аденауер. Разбрахме, че държава няма, а територията се управлява от американското посолство. Болезнената истина цъфна като трендафил - ние сме колония, без право на суверенитет. Ясните доказателства не изискваха   специализирано разследване. Дерационализация, депопулация, демилитаризация, дехуманизация, деиндустриализация, това са просто 5 очевадни съществителни обобщаващи липсата на образование, липсата на защита на територията, унищожената индустрия, опростаченото население и скотонаселение, все по-намаляващият народ и все по-стопяващата се цифра от сънародници...     

Това бе и последният щрих, който раздели някогашното човешко същество Малин от неговата полова принадлежност по рождение. Първичните полови белези на мъжът Малин изчезнаха безвъзвратно, като авоарите на КТБ. Той се превърна в Тя! Първоначално слабичка женица, в последствие наддала солидно благодарение на грантовете и няколко НПО-та, които искаха Малина /както първоначално се представяше/ за рекламно лице на Истанбулската конвенция, джендър-идеологията, а в последствие като говорител убеждаващ идиотите колко важни са новите закони за децата, за земята, с една дума колко е важно каквото не е дооткраднато да се открадне.     

Слава богу в един момент новата същност на Малин се самосезира /за разлика от едни боклуци с каскети/ и преустанови порочната си практика. Към днешна дата Мими /както я наричат повечето, които я познават/ се занимава с доставки за ресторанти, както и с развитието на сайта NewFreaksLand.ela  Основна дейност - популяризиране на т.нар "Преходен туризъм". И както самата Мими казва, цитирам: "В страната на /не/ограничените възможности /а всъщност Мека-та на всички шантавелници/ едно бедно черно негърско момче може да се превърне в богата бяла дама. Това е скъпа и продължителна процедура.  В страната на киселото мляко процесът е натурален, направо био, всичко се случва   от самосебе си. Професионалният термин е: "Трансформационна ендемична зона". Идваш пъпчив реднек пикльо от Канзас, водя те на летящата чиния на връх Бузлуджа, черпя те с шипков чай и кифла осморка, давам ти сбит преразказ на случилото се от последните 30 години и на гейта за Далас си трансформиран според желанията, например в дебела устата леля застанала във форма на буквата Ф."
И ако питате леля какъв е изхода от кризата, то тя би отговорила: "Обратна смяна на пола!"     

Стана време за обяд. "Патриотичната салата" гордо се набиваше на очи още от първия ред на менюто "Конституция". Леля Мимикрия /както Иван и Добри наричаха Малина/ се приготви да си тръгва хващайки с една ръка 12 каси за бира, а с другата два чувала със стъклени бутилки. Добри приключил с обедната помощ, радващ се на все още всичките си цели пръсти му се лафеше с леля.     

Д: - Мими поседни, удари едно кафе,           
       И кажи какво си спомняш от 90-те?    

М: - Преходът изгони умните  
       Демокрацията погреба будните  
       Останаха да кретат блудните          
       Деволюция на простолюдните     

И: - Някои май са си добре          
       Отвъд голямото море  
       Парички имат, кеф си правят  
       доста по-добре се справят              

М: - И не че ония там са цъфнали, бълнуващи   
       като от трамвай блъснати, бленуващи   
       чакащи зов за завръщане, танцуващи          
       От звярът приковани завинаги, сънуващи      

Д: - Не ни е лесно по земите Балкански             
      Ден и нощ - усилия спартански          
      Задушен от чужди, погребан от свои          
      По пътя трънлив с безкрайни завои      

М: - Бесните глутници още ръмжат   
       Лешояди над светинята наша - кръжат  
       Намират все още какво да задигнат  
       Мафиот пореден - на трона издигнат      

И: - Ще прегърнем ли пак троянския дар          
       В прослава на сатанинския цар          
       Кажи ми честно има ли цяр?          
       30 години шамар след шамар       

М: - Време е да отворим читанките  
       И потърсим отговор на гатанките  
       Време е да се хванем за ръце  
       Битката е за нашите умове....





24.08.2020